Село Добрина има богата история, която е особено интензивна в епохата на българското възраждане. Тогава населеното място се слави като селото с най-много овце от глава на населението. Макар че за 19-тото столетие звучи невероятно числото 13 000, причината трябва да се търси в хитростта на богатите търговци. Началото на двадесети век е съпътствано с построяването на читалище Васил Левски. То официално отваря врати през 1901-ва година и предлага на посетителите си изложба от етнографски тип. Варненската ученическа колония започва да работи през 1924-та – селото е на територията на тази област. Тази въпросна колония се състои в пребиваването на ученици от Варна в селото за период от 24 дни. Летуването им е съпроводено с възползването от отличните условия в района, които пряко засягат климата. По отношение на населението, най-много са българите. Те са последвани от турците, а веднага след тях се нареждат представители от ромската етническа общност.
Свети Теодор е най-известната културна забележителност на територията на село Добрина, което е в пределите на община Провадия. Средата на малък двор приютява старинния храм, а самата църква точно на това място е вкопана в земята. Еднокорабна и едноапсидна постройка – така може да се определи църквата в архитектурно отношение. Олтарното пространство и нартекса са обединени в едно, като под второто понятие се крие добре познатото „галерия“. Преди години вътрешната част на църквата изцяло е била изпълнена със стенописи. За съжаление към днешна дата от тези произведения няма и помен. Около входовете има стени, съответно разположени на юг и на запад. Там в блоковете от камък се виждат ясно издълбани графити, които са с надписи на гръцки и на кирилица. На западната стена има един надпис на кирилски, който се чете най-ясно от всички останали. Андон Лавриот са двете думи от въпросния надпис, но не може да се направи точна датировка на графитите. Едва през последните няколко години се отделят време и средства за ремонт на храма. Поставена е нова покривна и покрита с керемиди конструкция. Другата старинна църква носи името Пресвета Богородица – на нейно място е построена действащата селска църква в началото на деветнадесети век.
Подробно описание на двата храма в Добрина прави Константин Иречек през 1884-та година, когато се намира на обиколка в страната. През въпросния период именно Св. Теодор е действащия православен храм, а другата църква се намира в окаяно състояние. В епохата на късното Средновековие селото е обитавано от колонията от Дубровник и именно с нея е отнесено построяването на действащия храм. Снежана Горянова провежда археологически разкопки на това място през 2006-та година и прави доста открития относно тъмната история на храма. Горянова преди всичко успява да открие снимка на църквата в архива на видния чешки изследовател Карел Шкорпил. По всяка вероятност чехът посещава селото през 1906-та, към която година трябва да бъде отнесена и фотографията. На снимката добре се вижда разрушената архитектура на църквата, а през годината си на посещение Иречек споменава за надписите на гръцки. Всичко това води до заключението, че и двата храма в селото са били по времето на християнско живеещо тук население.
